За да скрием

18 nov 2021, 7:50

Poesía » Otra

400 4 3

Остави тези тежки прокоби,

не припомняй отровни слова,

не излизай по късните доби,

аз по каменен друм не вървя.

И защото не липсвам на другите,

търся сетния миг самота,

за да питам и днес теменугите,

за да питам и всички цветя

как от тънките нежните стръкове

да направя магичен венец,

като знак за прокобна разлъка,

ореол над магичен стрелец.

Но не хвърлям стрели, ни куршуми,

аз разкъсвам и мрак, и тъма,

украсил съм магичните думи,

аз написал съм всички писма,

за да знаеш, че няма прокоба

и не вярвай в отровни слова,

този страх е присъщ и на роба,

който тихо привел е глава.

Но ще минем на прага чертата,

ще закичим главите с цветя,

ще отворим с усмивка вратата,

за да скрием от смърт любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Сенилга (Сенилга)

2021-11-18T09:15:30+02:00

"за да скрием от смърт любовта" -СУПЕР!.
Самодива (Вики)

2021-11-18T09:02:42+02:00

Аплодисменти! Ударна доза мъдрост и удоволствие рано сутринта!
Скитницa

2021-11-18T08:23:59+02:00

Прекрасен стих! Финала е страхотен!