Остави тези тежки прокоби,
не припомняй отровни слова,
не излизай по късните доби,
аз по каменен друм не вървя.
И защото не липсвам на другите,
търся сетния миг самота,
за да питам и днес теменугите,
за да питам и всички цветя
как от тънките нежните стръкове
да направя магичен венец,
като знак за прокобна разлъка,
ореол над магичен стрелец. ...