За да скрием
Остави тези тежки прокоби,
не припомняй отровни слова,
не излизай по късните доби,
аз по каменен друм не вървя.
И защото не липсвам на другите,
търся сетния миг самота,
за да питам и днес теменугите,
за да питам и всички цветя
как от тънките нежните стръкове
да направя магичен венец,
като знак за прокобна разлъка,
ореол над магичен стрелец.
Но не хвърлям стрели, ни куршуми,
аз разкъсвам и мрак, и тъма,
украсил съм магичните думи,
аз написал съм всички писма,
за да знаеш, че няма прокоба
и не вярвай в отровни слова,
този страх е присъщ и на роба,
който тихо привел е глава.
Но ще минем на прага чертата,
ще закичим главите с цветя,
ще отворим с усмивка вратата,
за да скрием от смърт любовта.
© Димитър Станчев All rights reserved.
