12 nov 2007, 12:58

За да възкръснем и двамата

911 0 19
Признавам, че имам претенции
и се лутах по грешен път.
Но те моля, мой любими,
приюти ме, притисни ме в този кът.

Не отричам, че съм окаляна,
коленича пред теб - разкаяна жена.
Стопли ръцете ми студени,
не искам да бъда без теб - сама.

Ако искаш вземи камшик и удряй,
нека чрез болката да се преродя.
Искам да ме видиш каквато бях:
нежна и чиста като роса.


Още любовта ни свързва, любими,
е, може да не е, както преди.
Но ела, прегърни ме, възроди я,
а аз ще я пречистя със сълзи.

И днес желая да съм ти жена,
утре няма да мога да живея без теб.
Дай ми любов  и топлина,
за да възкръснем и двамата в този ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....