12 нояб. 2007 г., 12:58

За да възкръснем и двамата

916 0 19
Признавам, че имам претенции
и се лутах по грешен път.
Но те моля, мой любими,
приюти ме, притисни ме в този кът.

Не отричам, че съм окаляна,
коленича пред теб - разкаяна жена.
Стопли ръцете ми студени,
не искам да бъда без теб - сама.

Ако искаш вземи камшик и удряй,
нека чрез болката да се преродя.
Искам да ме видиш каквато бях:
нежна и чиста като роса.


Още любовта ни свързва, любими,
е, може да не е, както преди.
Но ела, прегърни ме, възроди я,
а аз ще я пречистя със сълзи.

И днес желая да съм ти жена,
утре няма да мога да живея без теб.
Дай ми любов  и топлина,
за да възкръснем и двамата в този ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...