12 нояб. 2007 г., 12:58

За да възкръснем и двамата

907 0 19
Признавам, че имам претенции
и се лутах по грешен път.
Но те моля, мой любими,
приюти ме, притисни ме в този кът.

Не отричам, че съм окаляна,
коленича пред теб - разкаяна жена.
Стопли ръцете ми студени,
не искам да бъда без теб - сама.

Ако искаш вземи камшик и удряй,
нека чрез болката да се преродя.
Искам да ме видиш каквато бях:
нежна и чиста като роса.


Още любовта ни свързва, любими,
е, може да не е, както преди.
Но ела, прегърни ме, възроди я,
а аз ще я пречистя със сълзи.

И днес желая да съм ти жена,
утре няма да мога да живея без теб.
Дай ми любов  и топлина,
за да възкръснем и двамата в този ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....