17 feb 2022, 6:57

За да зарадвам хорските души 

  Poesía
348 5 4

Не се събудих просто ей така,

било е нужно да изляза нощем.

Късмет извадих – нямаше мъгла,

защото във мечтите вярвам още.

 

Затуй политнах като на шега,

не ви майтапя – знайте че мога.

Събрах звездите – всички до една,

небето нощно цялото пребродих.

 

В огнище на бедняк оставих три,

любов запалих в две сърца туптящи.

Жадуваха очите им искри

и вътре в мен - да къса взе, да дращи.

 

Направих си гирлянди от звезди

и украсих дворовете заспали.

За да зарадвам хорските души –

сънуваха морета от кристали!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??