За да зарадвам хорските души
Не се събудих просто ей така,
било е нужно да изляза нощем.
Късмет извадих – нямаше мъгла,
защото във мечтите вярвам още.
Затуй политнах като на шега,
не ви майтапя – знайте че мога.
Събрах звездите – всички до една,
небето нощно цялото пребродих.
В огнище на бедняк оставих три,
любов запалих в две сърца туптящи.
Жадуваха очите им искри
и вътре в мен - да къса взе, да дращи.
Направих си гирлянди от звезди
и украсих дворовете заспали.
За да зарадвам хорските души –
сънуваха морета от кристали!
© Данаил Таков All rights reserved.
