13 jul 2007, 10:45

За детството

  Poesía
4.4K 0 19



                                Късчета детство
                                се търкалят в душата.
                                От моето ли са,
                                или от това на децата?

                                С майка и татко
                                вървим за ръката.
                                Това аз ли съм,
                                или пак са децата?

                                Уж всичко е същото:
                                и градината,  къщата,
                                а на люлката, вместо мене,
                                люлее се внучката.

                                Тези мисли за детството
                                объркаха времето.
                                Нарязаха спомена
                                на мънички късчета
                                и ги търкулнаха 
                                отново в душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...