13 jul 2007, 10:45

За детството

  Poesía
4.4K 0 19



                                Късчета детство
                                се търкалят в душата.
                                От моето ли са,
                                или от това на децата?

                                С майка и татко
                                вървим за ръката.
                                Това аз ли съм,
                                или пак са децата?

                                Уж всичко е същото:
                                и градината,  къщата,
                                а на люлката, вместо мене,
                                люлее се внучката.

                                Тези мисли за детството
                                объркаха времето.
                                Нарязаха спомена
                                на мънички късчета
                                и ги търкулнаха 
                                отново в душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...