13 jul 2007, 10:45

За детството

  Poesía
4.4K 0 19



                                Късчета детство
                                се търкалят в душата.
                                От моето ли са,
                                или от това на децата?

                                С майка и татко
                                вървим за ръката.
                                Това аз ли съм,
                                или пак са децата?

                                Уж всичко е същото:
                                и градината,  къщата,
                                а на люлката, вместо мене,
                                люлее се внучката.

                                Тези мисли за детството
                                объркаха времето.
                                Нарязаха спомена
                                на мънички късчета
                                и ги търкулнаха 
                                отново в душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...