Jul 13, 2007, 10:45 AM

За детството

  Poetry
4.4K 0 19



                                Късчета детство
                                се търкалят в душата.
                                От моето ли са,
                                или от това на децата?

                                С майка и татко
                                вървим за ръката.
                                Това аз ли съм,
                                или пак са децата?

                                Уж всичко е същото:
                                и градината,  къщата,
                                а на люлката, вместо мене,
                                люлее се внучката.

                                Тези мисли за детството
                                объркаха времето.
                                Нарязаха спомена
                                на мънички късчета
                                и ги търкулнаха 
                                отново в душата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...