За детството
Късчета детство
се търкалят в душата.
От моето ли са,
или от това на децата?
С майка и татко
вървим за ръката.
Това аз ли съм,
или пак са децата?
Уж всичко е същото:
и градината, къщата,
а на люлката, вместо мене,
люлее се внучката.
Тези мисли за детството
объркаха времето.
Нарязаха спомена
на мънички късчета
и ги търкулнаха
отново в душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
