toxin (Таня Донова)
354 4099
25 abr 2016, 22:16

За донаписване... 

  Poesía
761 0 18

Не ми прощавай няколко неща...
Спонтанно изтърваната целувка
от порива на мимолетен ураган,
помел смущението и принудил устните
да вкусят тръпното неназовимо
на вечността, в полусекунда Теб,
последвано от опит да избягам. Спри ме!
И дързостта ми накажи, Момче,
целувайки ме до безпаметност!

 

Фаталната прибързаност, и нея.
В стила ми е да пробвам цял роман
да събера в три-четири редчета;
или живота си да взема във аванс
и сто години днес да ми се случат.
Нетърпелива, буйна, своенравна,
не ми прощавай тази прословутост
и накажи ме да те сричам бавно,
а все по-непрочетен да оставаш!

 

......................................................

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравявам те с филма "50 първи срещи"!
  • Туй, последното, нема как да стане. Може би, ако си поръчаш една мъничка, селективна, антероградна амнезийка...
  • Гавраил, всеобща тайна за познатите ми е, че нищо не ме убива така, както скуката! Но виж, сто години кипеж всеки ден, това си е друга работа! Усмихна ме! Благодаря ти!
    ПП Отдавна е донаписано, но останалото е твърде лично!
  • "И сто години днес да ми се случват"
    А после сто години скука.
    и да сричаш бавно
    едва ли е сполука.
    Усмивка!
    Светли празници!
  • Благодаря ти, Веси!
  • Добър стих. Харесах!
  • Една уважавана от мен поетеса ми е на гости! Как да не извадя бонбоните?! Благодаря ти!
  • и накажи ме да те сричам бавно,
    а все по-непрочетен да оставаш!.....Ето това е! Поздрави!
  • Е, те така четох коментара ти!
    Окси, за мен е удоволствие!
    Благодаря ти!
  • Като да четеш Свещена книга(изключвам Авеста, разбира се). Четеш, четеш, прочиташ, връщаш се, препрочиташ, но не може да и се наситиш. И накрая с онова едва доловимо и досадно усещане за незадоволеност. Ето, че покрай сладките болки, сладките отмъщения, сладките сънища, имало и сладки наказания. ...като изкупление, може би. Хубав текст! И весели и сладки празници, Таня!
  • Край, чувствената ми алчност е безвъзвратно разкрита! Ама нали знаеш, човек колкото повече получава, толкова по му се ще! И с яденето, и със спането е така...
  • Луда работа, Светлуше, какво да ти кажа, но пък има защо и си струва цялата емоция!
    Благодаря на всички!
  • Ти си нестихващ вулкан!! )) Даже с времето ставаш все по-стихийна!!
    Радвам ти се от сърце!! Дълго, дълго още да те владее тази емоция!!
  • Хубаво!
  • Много добро.
  • Въздействаща лирична изповед! Поздрав, Таня и светли празници!
  • Въздействащо! Чудесен стих, Таня!
  • Бездумна съм...
Propuestas
: ??:??