Apr 25, 2016, 10:16 PM

За донаписване...

  Poetry
1K 0 18

Не ми прощавай няколко неща...
Спонтанно изтърваната целувка
от порива на мимолетен ураган,
помел смущението и принудил устните
да вкусят тръпното неназовимо
на вечността, в полусекунда Теб,
последвано от опит да избягам. Спри ме!
И дързостта ми накажи, Момче,
целувайки ме до безпаметност!

 

Фаталната прибързаност, и нея.
В стила ми е да пробвам цял роман
да събера в три-четири редчета;
или живота си да взема във аванс
и сто години днес да ми се случат.
Нетърпелива, буйна, своенравна,
не ми прощавай тази прословутост
и накажи ме да те сричам бавно,
а все по-непрочетен да оставаш!

 

......................................................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те с филма "50 първи срещи"!
  • Туй, последното, нема как да стане. Може би, ако си поръчаш една мъничка, селективна, антероградна амнезийка...
  • Гавраил, всеобща тайна за познатите ми е, че нищо не ме убива така, както скуката! Но виж, сто години кипеж всеки ден, това си е друга работа! Усмихна ме! Благодаря ти!
    ПП Отдавна е донаписано, но останалото е твърде лично!
  • "И сто години днес да ми се случват"
    А после сто години скука.
    и да сричаш бавно
    едва ли е сполука.
    Усмивка!
    Светли празници!
  • Благодаря ти, Веси!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....