25 апр. 2016 г., 22:16

За донаписване...

Поэзия

1K 0 18

Не ми прощавай няколко неща...
Спонтанно изтърваната целувка
от порива на мимолетен ураган,
помел смущението и принудил устните
да вкусят тръпното неназовимо
на вечността, в полусекунда Теб,
последвано от опит да избягам. Спри ме!
И дързостта ми накажи, Момче,
целувайки ме до безпаметност!

Фаталната прибързаност, и нея.
В стила ми е да пробвам цял роман
да събера в три-четири редчета;
или живота си да взема във аванс
и сто години днес да ми се случат.
Нетърпелива, буйна, своенравна,
не ми прощавай тази прословутост
и накажи ме да те сричам бавно,
а все по-непрочетен да оставаш!

......................................................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

toxin (Таня Донова)

Поздравявам те с филма "50 първи срещи"!

2016-05-14T22:54:33+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Туй, последното, нема как да стане. Може би, ако си поръчаш една мъничка, селективна, антероградна амнезийка...

2016-05-06T18:28:20+03:00
toxin (Таня Донова)

Гавраил, всеобща тайна за познатите ми е, че нищо не ме убива така, както скуката! Но виж, сто години кипеж всеки ден, това си е друга работа! Усмихна ме! Благодаря ти!
ПП Отдавна е донаписано, но останалото е твърде лично!

2016-04-30T09:03:38+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

"И сто години днес да ми се случват"
А после сто години скука.
и да сричаш бавно
едва ли е сполука.
Усмивка!
Светли празници!

2016-04-30T07:40:00+03:00
toxin (Таня Донова)

Благодаря ти, Веси!

2016-04-29T00:22:53+03:00