За донаписване...
Не ми прощавай няколко неща...
Спонтанно изтърваната целувка
от порива на мимолетен ураган,
помел смущението и принудил устните
да вкусят тръпното неназовимо
на вечността, в полусекунда Теб,
последвано от опит да избягам. Спри ме!
И дързостта ми накажи, Момче,
целувайки ме до безпаметност!
Фаталната прибързаност, и нея.
В стила ми е да пробвам цял роман
да събера в три-четири редчета;
или живота си да взема във аванс
и сто години днес да ми се случат.
Нетърпелива, буйна, своенравна,
не ми прощавай тази прословутост
и накажи ме да те сричам бавно,
а все по-непрочетен да оставаш!
......................................................
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
