silverfox52 (Илия Станков)
41 35
8 mar 2018, 11:32  

На майка ми 

  Poesía
1273 7 7

 

Години я няма, превърна се в спомен.

Отиде си тихо, тъй както живя.

Раздаде без корист сърцето огромно.

Озаряваше четири детски лица.

 

"Отче наш" първи път с нея засричах.

"Тиха и свята"... пеехме в коледна нощ.

На Великден в червено яйцата обличах,

още я чувам...-"Да спите във кош"...

 

- Пак да наминеш - мълвеше с надежда,

- присяда ми залъка, нека сме двама.

Казвах довиждане - гузно поглеждах,

има ли упрек в очите на мама.

 

Случайно прочетох, че двадесет грама

щом литне към Бог е човешкия дух.

Такъв "еталон" за душата на мама,

някак нелеп е, неуместен и кух.

 

Как да измерим спотаени въздишки,

сълзите на майките колко тежат?

Да броим ли в косите посребрените нишки.

Длъжник ще ѝ бъда и на другия свят.

© Илия Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??