Години я няма, превърна се в спомен.
Отиде си тихо, тъй както живя.
Раздаде без корист сърцето огромно.
Озаряваше четири детски лица.
"Отче наш" първи път с нея засричах.
"Тиха и свята"... пеехме в коледна нощ.
На Великден в червено яйцата обличах,
още я чувам...-"Да спите във кош"...
- Пак да наминеш - мълвеше с надежда,
- присяда ми залъка, нека сме двама.
Казвах довиждане - гузно поглеждах,
има ли упрек в очите на мама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse