silverfox52 (Илия Станков)
41 35
Mar 8, 2018, 11:32 AM  

На майка ми 

  Poetry
1255 7 7

 

Години я няма, превърна се в спомен.

Отиде си тихо, тъй както живя.

Раздаде без корист сърцето огромно.

Озаряваше четири детски лица.

 

"Отче наш" първи път с нея засричах.

"Тиха и свята"... пеехме в коледна нощ.

На Великден в червено яйцата обличах,

още я чувам...-"Да спите във кош"...

 

- Пак да наминеш - мълвеше с надежда,

- присяда ми залъка, нека сме двама.

Казвах довиждане - гузно поглеждах,

има ли упрек в очите на мама.

 

Случайно прочетох, че двадесет грама

щом литне към Бог е човешкия дух.

Такъв "еталон" за душата на мама,

някак нелеп е, неуместен и кух.

 

Как да измерим спотаени въздишки,

сълзите на майките колко тежат?

Да броим ли в косите посребрените нишки.

Длъжник ще ѝ бъда и на другия свят.

© Илия Станков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??