Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
20 ago 2021, 15:10

За две-три вечности нататък 

  Poesía » Filosófica
794 8 14

Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.


Добре, разбрах, но що не прати,
орисница, да ме ориса –
да съм на мама и на тати?
А само залудо прописах?


Поне лъжичка посребрена,
ако среброто ти се свиди,
да беше отделил за мене –
звезда, от твойте Персеиди...


А то дисаги, прах – магаре,
от метър видно – по ината,
а уж душата ми е стара
и с мисия е на Земята.


Да знаеш, че от проклетия,
нагоре гледам, нависоко,
 с копита вдън земя ще рия –
душа небе – сърце широко.


Задръж звездите на небето,
че са за мен ориентира.
И доказателство, че ето,
дори от кал не се умира.


Да бях лежала безучастно
и хлебец имам, и постеля,
но кал и вечно несъгласно,
те в обща мелница не мелят.


Та, значи аз съм неорисан,
животът колко да е кратък?
Пиши си плана пренаписан,
за две-три вечности нататък...  

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

5 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??