20 авг. 2021 г., 15:10

За две-три вечности нататък 

  Поэзия » Философская
942 8 14
Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати,
орисница, да ме ориса –
да съм на мама и на тати?
А само залудо прописах?
Поне лъжичка посребрена,
ако среброто ти се свиди,
да беше отделил за мене –
звезда, от твойте Персеиди... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

5 место

Предложения
: ??:??