Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати,
орисница, да ме ориса –
да съм на мама и на тати?
А само залудо прописах?
Поне лъжичка посребрена,
ако среброто ти се свиди,
да беше отделил за мене –
звезда, от твойте Персеиди... ...