20 feb 2016, 20:28

За един стол, за един художник....На Ван Гог

  Poesía » Otra
1K 0 2

 

 

                       За един стол....

                               за един художник...

                                          На  Ван Гог.

 

                  Сърдита и мъглива

                              бе нощта.

                   Роса сънувах -

                           беше сиво мръкване.

                   И не неон сънувах, а трева,

                            отгде, кога

                    в житейското объркване?

                              Събудих се.

                    Светът бе извървян.

                              Не откривах

                     новата пътека.

                               Тъгувах си...

                     ... и досега не знам,

                             защо картините повиках

                      и ми стана леко.

                              И ето.... Стол...

                      и кривокрак, и сам.

                              Посмешище,

                      за всеки първенец - доволен.

                              Грознико, Стол,

                      профайлър на света голям,

                              при обущар видях те,

                      захвърлен, зърнах те,

                              като ненужен стих,

                       като досаден спомен.

                             Кой си ти -

                       така отдавна жив?

                             Дали си Стол

                       или си вечен помен,

                             за луд художник,

                        странникът бездомен?

                              Стоиш си там,

                       по своему  щастлив.

                             Защо си ти избран?

                       Дали с живота

                              там си закован?

                        Един бедняк си-

                              като скитник гол

                        и като Бог велик си,

                               но нямаш ореол.

            

 

                   

                

             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....