24 mar 2011, 23:47

За една въздишка

  Poesía » Otra
959 0 0

Мой цветен дим,

единствен във водата.

Ти златна струя си за мен

през неувяхващия май в душата.

Покълналото в теб е листопад

на златна есен сред дъжда.

Омокрило ме в мен отвътре

и после си отишло изведнъж.

 

Намерих малко време да поседна,

за да ти кажа, че тъгувам.

Одеве нямах как и да размисля,

но, знай, че в мен ти още съществуваш.

Дори лика ти да не ми подхожда,

за теб душата е разгърната.

В прегръдка в мен си, но понякога

във стон превръщам се от изнемога.

 

Не бих заложила, че си единствен.

За любовта в подобен стил

не бих говорила.

Но ти за мен си мой и не егоистично,

тъгувам. Сама се чувствам, някак оголяла.

 

Ще мине време, ще отмине.

А ти си горд със мен, аз зная.

Но мине ли туй време, мили,

ще дойде краят на началото.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...