Mar 24, 2011, 11:47 PM

За една въздишка

  Poetry » Other
962 0 0

Мой цветен дим,

единствен във водата.

Ти златна струя си за мен

през неувяхващия май в душата.

Покълналото в теб е листопад

на златна есен сред дъжда.

Омокрило ме в мен отвътре

и после си отишло изведнъж.

 

Намерих малко време да поседна,

за да ти кажа, че тъгувам.

Одеве нямах как и да размисля,

но, знай, че в мен ти още съществуваш.

Дори лика ти да не ми подхожда,

за теб душата е разгърната.

В прегръдка в мен си, но понякога

във стон превръщам се от изнемога.

 

Не бих заложила, че си единствен.

За любовта в подобен стил

не бих говорила.

Но ти за мен си мой и не егоистично,

тъгувам. Сама се чувствам, някак оголяла.

 

Ще мине време, ще отмине.

А ти си горд със мен, аз зная.

Но мине ли туй време, мили,

ще дойде краят на началото.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...