За една въздишка

Мой цветен дим,

единствен във водата.

Ти златна струя си за мен

през неувяхващия май в душата.

Покълналото в теб е листопад

на златна есен сред дъжда.

Омокрило ме в мен отвътре

и после си отишло изведнъж.

Намерих малко време да поседна,

за да ти кажа, че тъгувам.

Одеве нямах как и да размисля,

но, знай, че в мен ти още съществуваш.

Дори лика ти да не ми подхожда,

за теб душата е разгърната.

В прегръдка в мен си, но понякога

във стон превръщам се от изнемога.

Не бих заложила, че си единствен.

За любовта в подобен стил

не бих говорила.

Но ти за мен си мой и не егоистично,

тъгувам. Сама се чувствам, някак оголяла.

Ще мине време, ще отмине.

А ти си горд със мен, аз зная.

Но мине ли туй време, мили,

ще дойде краят на началото.