За едни наши до болка познати

Не спряха тия наши антихрсти,
да лаят нощната луна.
И като хора с помисли нечисти,
с лъжа се втурнаха в света.

А знаят те къде да ни притиснат,
на струна знаят да звънят,
чепиха колко и къде ни стискат,
от хули те не се свенят.

Един друг си копаят гроба
и живи ще се изядат,
те имат хъс във свойта злоба
и няма никога да спрат!

Не са  невинни "келемета",
на тия  гдето ще простиш!
От злоби и от Теманета,
гради се  пиар и престиж!

Посяваме сред нас омраза,
а би могло да е любов!
Това е някаква зараза...
О, дебнем се като при лов!