13 окт. 2013 г., 20:16

За едни наши до болка познати

471 1 0

Не спряха тия наши антихрсти,
да лаят нощната луна.
И като хора с помисли нечисти,
с лъжа се втурнаха в света.

А знаят те къде да ни притиснат,
на струна знаят да звънят,
чепиха колко и къде ни стискат,
от хули те не се свенят.

Един друг си копаят гроба
и живи ще се изядат,
те имат хъс във свойта злоба
и няма никога да спрат!

Не са  невинни "келемета",
на тия  гдето ще простиш!
От злоби и от Теманета,
гради се  пиар и престиж!

Посяваме сред нас омраза,
а би могло да е любов!
Това е някаква зараза...
О, дебнем се като при лов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...