13.10.2013 г., 20:16

За едни наши до болка познати

466 1 0

Не спряха тия наши антихрсти,
да лаят нощната луна.
И като хора с помисли нечисти,
с лъжа се втурнаха в света.

А знаят те къде да ни притиснат,
на струна знаят да звънят,
чепиха колко и къде ни стискат,
от хули те не се свенят.

Един друг си копаят гроба
и живи ще се изядат,
те имат хъс във свойта злоба
и няма никога да спрат!

Не са  невинни "келемета",
на тия  гдето ще простиш!
От злоби и от Теманета,
гради се  пиар и престиж!

Посяваме сред нас омраза,
а би могло да е любов!
Това е някаква зараза...
О, дебнем се като при лов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...