13.10.2013 г., 20:16

За едни наши до болка познати

465 1 0

Не спряха тия наши антихрсти,
да лаят нощната луна.
И като хора с помисли нечисти,
с лъжа се втурнаха в света.

А знаят те къде да ни притиснат,
на струна знаят да звънят,
чепиха колко и къде ни стискат,
от хули те не се свенят.

Един друг си копаят гроба
и живи ще се изядат,
те имат хъс във свойта злоба
и няма никога да спрат!

Не са  невинни "келемета",
на тия  гдето ще простиш!
От злоби и от Теманета,
гради се  пиар и престиж!

Посяваме сред нас омраза,
а би могло да е любов!
Това е някаква зараза...
О, дебнем се като при лов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...