Oct 13, 2013, 8:16 PM

За едни наши до болка познати

  Poetry » Civic
468 1 0

Не спряха тия наши антихрсти,
да лаят нощната луна.
И като хора с помисли нечисти,
с лъжа се втурнаха в света.

А знаят те къде да ни притиснат,
на струна знаят да звънят,
чепиха колко и къде ни стискат,
от хули те не се свенят.

Един друг си копаят гроба
и живи ще се изядат,
те имат хъс във свойта злоба
и няма никога да спрат!

Не са  невинни "келемета",
на тия  гдето ще простиш!
От злоби и от Теманета,
гради се  пиар и престиж!

Посяваме сред нас омраза,
а би могло да е любов!
Това е някаква зараза...
О, дебнем се като при лов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...