За голият Адам

aap (Ангел)
916 3691

25 ago 2017, 22:52

Poesía

288 1 8

Умът опитва се тъгата да изгони...

От себе си сърцето мъката да потуши.

Душата моли се човека всичко да забрави.

А тялото... Се пита къде си ти?

Мрак, студена лятна нощ!?

Самотен силует будува!

А споменът... Той дори не съществува.

Пейзаж, отхвърлен от картина, стара!

И пак на утрото с росата ободряваща...

Човек очаква слънцето със трепет и любов.

Надежда стара, но реалност съкровена.

За голият Адам и неговата Ева.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2017-08-29T13:09:02+03:00

Благодаря Приятелю!☺
aap (Ангел)

2017-08-26T12:42:19+03:00

Радвам се много Давид че сподели стиха ми с мен!!!Весел уйкент!
Papalisimo (Давид Иванов)

2017-08-26T09:55:07+03:00

Много ми хареса, Ангел! Поздравления!
aap (Ангел)

2017-08-26T08:22:44+03:00

Благодаря Васе!☺
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-08-26T07:56:54+03:00

Харесах!
aap (Ангел)

2017-08-26T07:39:03+03:00

Добро утро Виле ( Пчеличке )радвам се че се отби и сподели стиха ми!Хубав уйкент!И усмивки от сърце!
Violet_86 (Виолета)

2017-08-26T07:01:40+03:00

Интересно хрумване.
Хареса ми.
Поздрави, Ангелче.