25 ago 2017, 22:52

За голият Адам

  Poesía
439 1 7

Умът опитва се тъгата да изгони...

От себе си сърцето мъката да потуши.

Душата моли се човека всичко да забрави.

А тялото... Се пита къде си ти?

 

Мрак, студена лятна нощ!?

Самотен силует будува!

А споменът... Той дори не съществува.

Пейзаж, отхвърлен от картина, стара!

 

И пак на утрото с росата ободряваща...

Човек очаква слънцето със трепет и любов.

Надежда стара, но реалност съкровена.

За голият Адам и неговата Ева.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....