aap (Ангел)
921 3578
25 авг. 2017 г., 22:52

За голият Адам 

  Поэзия
300 1 7

Умът опитва се тъгата да изгони...

От себе си сърцето мъката да потуши.

Душата моли се човека всичко да забрави.

А тялото... Се пита къде си ти?

 

Мрак, студена лятна нощ!?

Самотен силует будува!

А споменът... Той дори не съществува.

Пейзаж, отхвърлен от картина, стара!

 

И пак на утрото с росата ободряваща...

Човек очаква слънцето със трепет и любов.

Надежда стара, но реалност съкровена.

За голият Адам и неговата Ева.

 

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Приятелю!☺
  • Радвам се много Давид че сподели стиха ми с мен!!!Весел уйкент!
  • Много ми хареса, Ангел! Поздравления!
  • Благодаря Васе!☺
  • Харесах!
  • Добро утро Виле ( Пчеличке )радвам се че се отби и сподели стиха ми!Хубав уйкент!И усмивки от сърце!
  • Интересно хрумване.
    Хареса ми.
    Поздрави, Ангелче.
Предложения
: ??:??