Aug 25, 2017, 10:52 PM

За голият Адам

  Poetry
440 1 7

Умът опитва се тъгата да изгони...

От себе си сърцето мъката да потуши.

Душата моли се човека всичко да забрави.

А тялото... Се пита къде си ти?

 

Мрак, студена лятна нощ!?

Самотен силует будува!

А споменът... Той дори не съществува.

Пейзаж, отхвърлен от картина, стара!

 

И пак на утрото с росата ободряваща...

Човек очаква слънцето със трепет и любов.

Надежда стара, но реалност съкровена.

За голият Адам и неговата Ева.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...