19 may 2008, 7:42

За Хазяина

897 0 14

За Хазяина

 


Всички сме обърнати към него -

към стария, свадлив хазяин.

Живеем в неговата мрежа,

съдбата дал ни е под наем.


 

Разказва ни в библейски строфи

как наема да плащаме редовно,

бучи в ужасни катастрофи,

когато прецени, че е изгодно.

 

 

Усещаме ръката му студена

и знаем, че това е знак тревожен -

"Дошъл съм наема да взема.";

"Дойде ли вече времето ми, Боже?"


 

Опитваме се да го мамим ежедневно,

да си спестим по някоя стотинка

и лъжем се, че на челото гневно

видели сме щастливата трапчинка.


 

Когато наема платен е, търсим

отплата за това, че сме платили

и вместо по-смирено да се кръстим,

започват да се стягат наш'те жили.


 

Не искаме да видим, че съдбата

на всинца ни до гроба все една е -

да търсим за живота си отплата,

без да разбираме, че той ни е под наем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Опа. Обещах да се разпиша под първото без "поет" в заглавието.
    Има надежда!
  • Още не зная дали поезията ти променя,
    но със сигурност въздейства! Поздрав!
  • ,,Не искаме да видим, че съдбата
    на всинца ни до гроба все една е -
    да търсим за живота си отплата,
    без да разбираме, че той ни е под наем.''

    Казал си всичко!
    Поздрави, Нико!
  • Що се обърка?... Или сега новата поредица-"Еди-кво си на Хазяина"(шегувам се ейййййй)...
  • Бях си решил, че ще оставя комент на първото ти стихо, дето няма думата "поет" в него! Та, ето го! ( Макар че "Наемът на поета" не е лошо! Шегувам се. )
    Поздрави, Нико!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...