19 мая 2008 г., 07:42

За Хазяина

898 0 14

За Хазяина

 


Всички сме обърнати към него -

към стария, свадлив хазяин.

Живеем в неговата мрежа,

съдбата дал ни е под наем.


 

Разказва ни в библейски строфи

как наема да плащаме редовно,

бучи в ужасни катастрофи,

когато прецени, че е изгодно.

 

 

Усещаме ръката му студена

и знаем, че това е знак тревожен -

"Дошъл съм наема да взема.";

"Дойде ли вече времето ми, Боже?"


 

Опитваме се да го мамим ежедневно,

да си спестим по някоя стотинка

и лъжем се, че на челото гневно

видели сме щастливата трапчинка.


 

Когато наема платен е, търсим

отплата за това, че сме платили

и вместо по-смирено да се кръстим,

започват да се стягат наш'те жили.


 

Не искаме да видим, че съдбата

на всинца ни до гроба все една е -

да търсим за живота си отплата,

без да разбираме, че той ни е под наем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Опа. Обещах да се разпиша под първото без "поет" в заглавието.
    Има надежда!
  • Още не зная дали поезията ти променя,
    но със сигурност въздейства! Поздрав!
  • ,,Не искаме да видим, че съдбата
    на всинца ни до гроба все една е -
    да търсим за живота си отплата,
    без да разбираме, че той ни е под наем.''

    Казал си всичко!
    Поздрави, Нико!
  • Що се обърка?... Или сега новата поредица-"Еди-кво си на Хазяина"(шегувам се ейййййй)...
  • Бях си решил, че ще оставя комент на първото ти стихо, дето няма думата "поет" в него! Та, ето го! ( Макар че "Наемът на поета" не е лошо! Шегувам се. )
    Поздрави, Нико!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...