За Хазяина
За Хазяина
Всички сме обърнати към него -
към стария, свадлив хазяин.
Живеем в неговата мрежа,
съдбата дал ни е под наем.
Разказва ни в библейски строфи
как наема да плащаме редовно,
бучи в ужасни катастрофи,
когато прецени, че е изгодно.
Усещаме ръката му студена
и знаем, че това е знак тревожен -
"Дошъл съм наема да взема.";
"Дойде ли вече времето ми, Боже?"
Опитваме се да го мамим ежедневно,
да си спестим по някоя стотинка
и лъжем се, че на челото гневно
видели сме щастливата трапчинка.
Когато наема платен е, търсим
отплата за това, че сме платили
и вместо по-смирено да се кръстим,
започват да се стягат наш'те жили.
Не искаме да видим, че съдбата
на всинца ни до гроба все една е -
да търсим за живота си отплата,
без да разбираме, че той ни е под наем.
© Нико Ников All rights reserved.
Шегувам се. )
