19.05.2008 г., 7:42

За Хазяина

895 0 14

За Хазяина

 


Всички сме обърнати към него -

към стария, свадлив хазяин.

Живеем в неговата мрежа,

съдбата дал ни е под наем.


 

Разказва ни в библейски строфи

как наема да плащаме редовно,

бучи в ужасни катастрофи,

когато прецени, че е изгодно.

 

 

Усещаме ръката му студена

и знаем, че това е знак тревожен -

"Дошъл съм наема да взема.";

"Дойде ли вече времето ми, Боже?"


 

Опитваме се да го мамим ежедневно,

да си спестим по някоя стотинка

и лъжем се, че на челото гневно

видели сме щастливата трапчинка.


 

Когато наема платен е, търсим

отплата за това, че сме платили

и вместо по-смирено да се кръстим,

започват да се стягат наш'те жили.


 

Не искаме да видим, че съдбата

на всинца ни до гроба все една е -

да търсим за живота си отплата,

без да разбираме, че той ни е под наем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Опа. Обещах да се разпиша под първото без "поет" в заглавието.
    Има надежда!
  • Още не зная дали поезията ти променя,
    но със сигурност въздейства! Поздрав!
  • ,,Не искаме да видим, че съдбата
    на всинца ни до гроба все една е -
    да търсим за живота си отплата,
    без да разбираме, че той ни е под наем.''

    Казал си всичко!
    Поздрави, Нико!
  • Що се обърка?... Или сега новата поредица-"Еди-кво си на Хазяина"(шегувам се ейййййй)...
  • Бях си решил, че ще оставя комент на първото ти стихо, дето няма думата "поет" в него! Та, ето го! ( Макар че "Наемът на поета" не е лошо! Шегувам се. )
    Поздрави, Нико!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...