За хората и гълъбите

             За хората и гълъбите

     Разсъмва се!

     Настава топло лятно утро!

     На изток

                       облаците розовеят...

     А на дървото,

                 под прозореца ми,

     Гълъбите нежни песни пеят...                                 

     Слушам песните

                               и заключавам:

     Гълъбите сиви са щастливи!

     А Хората, чадата Божи,

     защо са толкова замислени

                                и мълчаливи?

     И мисля.

     За какво ли Хората

                    на тоя свят живеят,

     щом както Гълъбите

              сутрин на разсъмване

                                         не пеят?