petertpetrov (Петър Петров) petertpetrov (Петър Петров)
126
7 авг. 2012 г., 15:54

За хората и гълъбите

919 0 0

             За хората и гълъбите

 

     Разсъмва се!

     Настава топло лятно утро!

     На изток

                       облаците розовеят...

     А на дървото,

                 под прозореца ми,

     Гълъбите нежни песни пеят...                                 

     Слушам песните

                               и заключавам:

     Гълъбите сиви са щастливи!

     А Хората, чадата Божи,

     защо са толкова замислени

                                и мълчаливи?

     И мисля.

     За какво ли Хората

                    на тоя свят живеят,

     щом както Гълъбите

              сутрин на разсъмване

                                         не пеят?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0