7 авг. 2012 г., 15:54

За хората и гълъбите

916 0 0

             За хората и гълъбите

 

     Разсъмва се!

     Настава топло лятно утро!

     На изток

                       облаците розовеят...

     А на дървото,

                 под прозореца ми,

     Гълъбите нежни песни пеят...                                 

     Слушам песните

                               и заключавам:

     Гълъбите сиви са щастливи!

     А Хората, чадата Божи,

     защо са толкова замислени

                                и мълчаливи?

     И мисля.

     За какво ли Хората

                    на тоя свят живеят,

     щом както Гълъбите

              сутрин на разсъмване

                                         не пеят?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...