7 авг. 2012 г., 15:54

За хората и гълъбите

915 0 0

             За хората и гълъбите

 

     Разсъмва се!

     Настава топло лятно утро!

     На изток

                       облаците розовеят...

     А на дървото,

                 под прозореца ми,

     Гълъбите нежни песни пеят...                                 

     Слушам песните

                               и заключавам:

     Гълъбите сиви са щастливи!

     А Хората, чадата Божи,

     защо са толкова замислени

                                и мълчаливи?

     И мисля.

     За какво ли Хората

                    на тоя свят живеят,

     щом както Гълъбите

              сутрин на разсъмване

                                         не пеят?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...