petertpetrov (Петър Петров)
126

Aug 7, 2012, 3:54 PM

За хората и гълъбите

Poetry » Philosophical

917 0 0

Разсъмва се!

Настава топло лятно утро!

На изток

облаците розовеят...

А на дървото,

под прозореца ми,

Гълъбите нежни песни пеят...

Слушам песните

и заключавам:

Гълъбите сиви са щастливи!

А Хората, чадата Божи,

защо са толкова замислени

и мълчаливи?

И мисля.

За какво ли Хората

на тоя свят живеят,

щом както Гълъбите

сутрин на разсъмване

не пеят?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0