За хората и гълъбите
Разсъмва се!
Настава топло лятно утро!
На изток
облаците розовеят...
А на дървото,
под прозореца ми,
Гълъбите нежни песни пеят...
Слушам песните
и заключавам:
Гълъбите сиви са щастливи!
А Хората, чадата Божи,
защо са толкова замислени
и мълчаливи?
И мисля.
За какво ли Хората
на тоя свят живеят,
щом както Гълъбите
сутрин на разсъмване
не пеят?
© Петър Петров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
