petertpetrov (Петър Петров)
126

Aug 7, 2012, 3:54 PM

За хората и гълъбите

Poetry » Philosophical

918 0 0

Разсъмва се!

Настава топло лятно утро!

На изток

облаците розовеят...

А на дървото,

под прозореца ми,

Гълъбите нежни песни пеят...

Слушам песните

и заключавам:

Гълъбите сиви са щастливи!

А Хората, чадата Божи,

защо са толкова замислени

и мълчаливи?

И мисля.

За какво ли Хората

на тоя свят живеят,

щом както Гълъбите

сутрин на разсъмване

не пеят?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0