7.08.2012 г., 15:54

За хората и гълъбите

906 0 0

             За хората и гълъбите

 

     Разсъмва се!

     Настава топло лятно утро!

     На изток

                       облаците розовеят...

     А на дървото,

                 под прозореца ми,

     Гълъбите нежни песни пеят...                                 

     Слушам песните

                               и заключавам:

     Гълъбите сиви са щастливи!

     А Хората, чадата Божи,

     защо са толкова замислени

                                и мълчаливи?

     И мисля.

     За какво ли Хората

                    на тоя свят живеят,

     щом както Гълъбите

              сутрин на разсъмване

                                         не пеят?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...