24 sept 2007, 16:50

За живота

  Poesía
1.4K 0 9
Не искай
от Земята обич майчинска -
тя и без обич в себе си ще те разтвори.
И все едно е
колко ще се молим
на Времето
и колко ще въздишаме
по ручеите -
тъй бързотечно от нас отмили
краткото ни щастие - живота.
Не искай ласките И -
не ще намериш сетива за тях
в отвъдното!
Какво неблагодарно откровение!
Но помислИ,
преди да влезеш -
винаги навреме
отмива Ручеят от тебе
щастието, че живееш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Минчева Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...