24 сент. 2007 г., 16:50

За живота

1.4K 0 9
Не искай
от Земята обич майчинска -
тя и без обич в себе си ще те разтвори.
И все едно е
колко ще се молим
на Времето
и колко ще въздишаме
по ручеите -
тъй бързотечно от нас отмили
краткото ни щастие - живота.
Не искай ласките И -
не ще намериш сетива за тях
в отвъдното!
Какво неблагодарно откровение!
Но помислИ,
преди да влезеш -
винаги навреме
отмива Ручеят от тебе
щастието, че живееш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Минчева Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...