24.09.2007 г., 16:50

За живота

1.4K 0 9
Не искай
от Земята обич майчинска -
тя и без обич в себе си ще те разтвори.
И все едно е
колко ще се молим
на Времето
и колко ще въздишаме
по ручеите -
тъй бързотечно от нас отмили
краткото ни щастие - живота.
Не искай ласките И -
не ще намериш сетива за тях
в отвъдното!
Какво неблагодарно откровение!
Но помислИ,
преди да влезеш -
винаги навреме
отмива Ручеят от тебе
щастието, че живееш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...