Sep 24, 2007, 4:50 PM

За живота

  Poetry
1.4K 0 9
Не искай
от Земята обич майчинска -
тя и без обич в себе си ще те разтвори.
И все едно е
колко ще се молим
на Времето
и колко ще въздишаме
по ручеите -
тъй бързотечно от нас отмили
краткото ни щастие - живота.
Не искай ласките И -
не ще намериш сетива за тях
в отвъдното!
Какво неблагодарно откровение!
Но помислИ,
преди да влезеш -
винаги навреме
отмива Ручеят от тебе
щастието, че живееш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Минчева Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....