23 jul 2022, 21:24  

За животните и хората 

  Poesía » Formas graves
607 11 11

Не вярвам на усмихнати лица –  
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.

 

Надграждаме си чувствата до ползи 
с хуманност, като диви зверове.
Безчувствени за ближната ни болка
и съдници на чужди грехове.

 

Но скърши ли ни мъката на две, 
до хора се снижаваме, защото
се мислим за всевишни богове
преди да ни захапе сам животът.

 

Най-вече от сълзите си се учим
да бъдем по-човечни. Като куче.
 

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??