23.07.2022 г., 21:24 ч.  

За животните и хората 

  Поезия » Строги форми
605 11 11

Не вярвам на усмихнати лица –  
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.

 

Надграждаме си чувствата до ползи 
с хуманност, като диви зверове.
Безчувствени за ближната ни болка
и съдници на чужди грехове.

 

Но скърши ли ни мъката на две, 
до хора се снижаваме, защото
се мислим за всевишни богове
преди да ни захапе сам животът.

 

Най-вече от сълзите си се учим
да бъдем по-човечни. Като куче.
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??