Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи
с хуманност, като диви зверове.
Безчувствени за ближната ни болка
и съдници на чужди грехове.
Но скърши ли ни мъката на две,
до хора се снижаваме, защото
се мислим за всевишни богове
преди да ни захапе сам животът. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up