За животните и хората
Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи
с хуманност, като диви зверове.
Безчувствени за ближната ни болка
и съдници на чужди грехове.
Но скърши ли ни мъката на две,
до хора се снижаваме, защото
се мислим за всевишни богове
преди да ни захапе сам животът.
Най-вече от сълзите си се учим
да бъдем по-човечни. Като куче.
© Миглена Миткова All rights reserved.
