Погледът влюбен те спомнят си още,
            виждаха се денем и сънуваха се нощем.
            Всичко свършваше, но те нехаеха,
            краят близко е и те го знаеха.


            И ето, свърши се и животът раздели ги,
            а спомените, сладките, болка развали ги.
            Любовта остана цвете в книга.
            Съдбата ли? Въпрос се повдига.


            Съдбата е нашата надежда
            и срещите тя ни урежда,
            А ще ни уреди ли и тази,
            или любовта ни ще сгази.