Погледът влюбен те спомнят си още,
виждаха се денем и сънуваха се нощем.
Всичко свършваше, но те нехаеха,
краят близко е и те го знаеха.
И ето, свърши се и животът раздели ги,
а спомените, сладките, болка развали ги.
Любовта остана цвете в книга.
Съдбата ли? Въпрос се повдига.
Съдбата е нашата надежда
и срещите тя ни урежда,
А ще ни уреди ли и тази,
или любовта ни ще сгази.