Dec 25, 2008, 10:16 AM

За Калоян

  Poetry » Love
550 0 1

 

 

Погледът влюбен те спомнят си още,
            виждаха се денем и сънуваха се нощем.
            Всичко свършваше, но те нехаеха,
            краят близко е и те го знаеха.


            И ето, свърши се и животът раздели ги,
            а спомените, сладките, болка развали ги.
            Любовта остана цвете в книга.
            Съдбата ли? Въпрос се повдига.


            Съдбата е нашата надежда
            и срещите тя ни урежда,
            А ще ни уреди ли и тази,
            или любовта ни ще сгази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Следвация All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...