25 дек. 2008 г., 10:16

За Калоян

553 0 1

 

 

Погледът влюбен те спомнят си още,
            виждаха се денем и сънуваха се нощем.
            Всичко свършваше, но те нехаеха,
            краят близко е и те го знаеха.


            И ето, свърши се и животът раздели ги,
            а спомените, сладките, болка развали ги.
            Любовта остана цвете в книга.
            Съдбата ли? Въпрос се повдига.


            Съдбата е нашата надежда
            и срещите тя ни урежда,
            А ще ни уреди ли и тази,
            или любовта ни ще сгази.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Следвация Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...