25 sept 2012, 23:02

За който се познае

  Poesía
658 0 0

Тялото ми е като вашето - 

сини вени, червена кръв.

Различните мен ме плашат

и добре, че не съм такъв.

 

И косите ми побеляват...

Гладен ли съм - все нещо ям.

С Министри не се познавам,

от Управниците ме хваща срам.

 

Аз България силно обичам

и със теб ако се сменим,

с мойто тяло за миг ще свикнеш.

Всеки комин е свикнал с дим.

 

Нека помним цвета на вените

и не мислим, че той е кръв.

Не обича никой проблемите,

безпроблемност не значи пръв.

 

Ах, как плашат ме Богоравните.

Глупостта скрита, уви, не стои.

И над светците са грачили гарвани!

От мършоядите ме боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....