25 сент. 2012 г., 23:02

За който се познае

657 0 0

Тялото ми е като вашето - 

сини вени, червена кръв.

Различните мен ме плашат

и добре, че не съм такъв.

 

И косите ми побеляват...

Гладен ли съм - все нещо ям.

С Министри не се познавам,

от Управниците ме хваща срам.

 

Аз България силно обичам

и със теб ако се сменим,

с мойто тяло за миг ще свикнеш.

Всеки комин е свикнал с дим.

 

Нека помним цвета на вените

и не мислим, че той е кръв.

Не обича никой проблемите,

безпроблемност не значи пръв.

 

Ах, как плашат ме Богоравните.

Глупостта скрита, уви, не стои.

И над светците са грачили гарвани!

От мършоядите ме боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...